Миражите на лятото
Когато държах в ръцете си тази книга си казах: За всичко е виновно морето.
И любовта.
И Синеморец.
Защото ключът към стиховете на автора е скрит някъде там – в прибоя на Корабите на Синеморец, в пясъка на Липите, в косите на невъзможната жена.
Виновно е и лятото. По-скоро миражите на знойното лято на 2018 г. Онези миражи в жегите, които правят реалните неща – нереални. И обратно.
Имам неколцина приятели непрофесионални-литератори и винаги ме е удивлявала свободата с която боравят с думите.
Сякаш напук на точните поетически закони, те развихрят въображението си върху белия лист.
За да кажат: хора, и ние страдаме, обичаме, летим и пропадаме…
„Професионалистите“ сигурно ще намерят много кусури в техните стихове и разкази, но със сигурност ще бъдат очаровани именно от свободата с която непрофесионалните писатели боравят с думите.
Авторът също борави с думите без страх и респект. За него да изрази чувствата си е по-важно от всичко друго.
Жанрово бих определил тази книга като „поетическа проза“. Поетическите късове в нея са силно импресивни. Всичко това я прави различна, а автора – разпознаваем.
Стиховете му сякаш са писани от дете, попаднало на остров, пълен с опасности и изкушения.
Този остров, обграден от вода и пясък, е населен с приказни сирени, нимфи и странни животни.
Единствената защита на детето-поет е да превърне този остров в свой дом, обитаем и уютен, готов да приема гости.
Това пораснало дете се е престрашило да изгради от думи свой дом, след близо 40 години мълчание и стаени чувства.
За това се изисква голяма смелост.
И аз я приветствам.
П.П. Освен със стиховете, моят приятел ме изненада повторно с отказа да признае бащинството си над тях и не се „скри“ зад мистериозните инициали от скромност, а от пълна липса на тщеславие. Е.Н., сякаш иска да ни каже авторът, може да е всеки, може да си ти, читателю, Един Непознат, влюбен в морето и неговите миражи.
Иван Матанов