В настоящата епоха, за етапа, в който еволюцията е стигнала до самостоятелно мислещия човек, който иска да знае, а не да вярва, тази духовна светлина в подходящата форма се представя от Рудолф Щайнер чрез науката за духа, наречена антропософия. Тази дума означава човекознание, знание за човека и извиращо от човека. Антропос – човек, София – мъдрост, знание. Някога мъдростта е била Теософия, Тео – Бог, богомъдрост. В много древни времена тя е била изживявана от предците на сегашните хора, чрез естествената им ясновиждаща конституция. По-късно, след като те все повече навлизат в материята и изгубват способността си да възприемат непосредствено духовните светове, тя е била разкривана само на посветените в мистерийните школи при тяхното издигане в духовния свят след специална подготовка. Обикновените хора е трябвало да я приемат само с чувството под формата на религия или на съноподобно откровение.
Отреклите се от Бога, изпъдените от рая хора сега вече постепенно стават пълнолетни, тяхното съзнание напира да се разшири и отричайки дори религиите, то започва първоначално самостоятелно да изучава вложената в природата Божествена мъдрост. То изучава природните закони и създава естествените науки, игнорирайки самия създател на природата, самия Бог.
Но и това вече не му е достатъчно. С методите на естествените науки човекът постепенно разчупва границите на настоящото си съзнание и посяга към самосъзнателното опознаване на духовните закони, на духовните същества – елементарни същества и висши интелигенции (йерархии). Особено актуален става призивът «Човече, опознай себе си», изписан на стените на гръцкия храм. И така той, човекът, постепенно стига до антропософията.
Нея всеки трябва да я извоюва сам за себе си, сам да проникне в тайните на човешкото същество, земния свят и необятния Космос.
Тя е предоставено за ползване практическо познание, тя е насока за разбиране, за самонаблюдение, за самостоятелно извличане на жизнени принципи. Тя е споделяне на личните изживявания на нещо, известно само на някои избраници, поели трудния път на съзнателното опознаване и духовното изследване на човешката същност, света и Космоса, и е дадена на хората от един от тези избраници. Един велик дух на човечеството, чиято значимост за бъдещите времена постепенно ще бъде разбирана и осъзнавана. А плодовете на неговата духовно-изследователска дейност ще започнат постепенно да се осъзнават като душевно необходима жизнена храна изобщо за бъдещото съществуване на човека.
„Аз не искам да ме почитате, а да ме разбирате!“ Тези думи на Рудолф Щайнер могат да се вземат като лайтмотив на целия му живот и от самата му личност вниманието да се насочи към същността на това, което той изнася като резултат от духовните изследвания, от съзнателните му контакти със заобикалящия ни, но още забулен за нас духовен свят. Истини, които от ранната зора на човешкото съществуване са били известни в мистерийните центрове по целия свят и под формата на митове, легенди, саги, поетични и прозаични произведения, религии и др. са давани на човечеството.
Тези истини отново са изследвани духовно от него въз основа на собствените му духовни способности, които всеки човек може да развие в бъдеще. Като предвестник на бъдещия духовно развит човек, на основата на строгите изследователски методи и точност, до които е достигнала днешната природна наука, той облича духовните познания в подходящата за днешното развитие на човека форма – мисли и понятия. С тях съвременният човек може да разбере също и картинните образи на миналото, с които на хората са били предавани великите тайни за света и човека. Хвърляйки така мост към миналото, човекът ще може да разбере и бъдещето.
Който иска да почерпи от извора, може да се обърне към произведенията му, обобщени като Събрани съчинения, поместени в над 350 тома – 40 тома написани от него и останалите томове с над 6 хиляди стенографирани лекции, изнасяни като цикли пред членове на Антропософското общество, както и пред многобройна публика в цяла Европа, които томове постепенно се превеждат и издават от издателство Даскалов в Стара Загора и Издателско ателие Аб, София.
Рудолф Щайнер, притежавайки в пълно съзнание вече развития човешки аз, изцяло разгънал съвременните и бъдещите мисловни човешки способности, изследва истините на духовния свят и ги поднася на съвременното човечество под формата на понятия.
Новата конституция на съвременния културен човек изисква и нови методи на обучение. Познатите досега форми и методи все още са валидни за много от хората, но в много случаи тези остарели форми – като инстинктивно ясновидство, приемане на наркотици и изпадане в различни трансови, хипнотични и съноподобни състояния – довеждат до разрушения на човешкия духовно-душевно-физически организъм и до фантастични и погрешни информации за духовния свят.
Р. Щайнер свързва постигнатото от Гьоте в изкуството и в науката (последното е твърде малко познато) със своите собствени духовни изследвания.
Резултатите на духовните му изследвания намират практическо приложение в езотеричните сведения за духовния свят, в даване методи и пътища за постигане на трите бъдещи форми на човешкото съзнание – имагинация, инспирация и интуиция; в изясняването на духовно-душевно-физическата същност на човека; в научните и философските му трудове; в разясняването на религиозни документи, митове, приказки, легенди; в биодинамичното земеделие – световната организация ДЕМЕТЪР (www.demeter.de; www.forschungsring.de); при изследване на жизнените сили в храните чрез чувствителната кристализация; във валдорфската училищна педагогика; в изкуствата – органичната архитектура, евритмията, изобразителното изкуство; в антропософската медицина, която е разширена университетска медицина, но със свои специфични методи и много специализирани болници и клиники; при козметичните препарати, антропософските лечебни средства; противораковите инжекции Iskador и Isorel от белия имел на световно известните фирми ВАЛА и ВЕЛЕДА – за всички тях се употребяват само биодинамични продукти; в арттерапията, в лечебната педагогика; при осветляване на троичния социален организъм, в социално ангажираните банки като Triodos, GSL-Bank, Hermes и много други.
Кратък обзор на творчеството на Р. Щайнер:
Първа част: Съчинения
I. Трудове
Естественонаучните съчинения на Гьоте, с въведение и коментар от Рудолф Щайнер, 5 тома (Събр. съч. 1 а-е), отделно издание на въведенията (Събр. съч. 1)
Гьоте: основни линии в теорията на познанието, съобразени с идеите на Шилер (Събр. съч. 2)
Истина и наука. Въведение към „Философия на свободата“ (Събр. съч. 3)
Философия на свободата. Основни принципи на съвременния светоглед (Събр. съч. 4)
Фридрих Ницше, борец срещу своето време (Събр. съч. 5)
Светогледът на Гьоте (Събр. съч. 6)
Мистиката в зората на духовния живот на новото време и нейното отношение към съвременния светоглед (Събр. съч. 7)
Християнството като мистичен факт и мистериите на древността (Събр. съч. 8)
Теософия. Въведение в свръхсетивното познание за света (Събр. съч. 9)
Как се постигат познания за висшите светове (Събр. съч. 10)
Из хрониките на Акаша (Събр. съч. 11)
Степени на висшето познание (Събр. съч. 12)
Въведение в тайната наука (Събр. съч. 13)
Четири мистерийни драми (Събр. съч. 14)
Духовното ръководство на човека и човечеството (Събр. съч. 15)
Път към себепознанието на човека (Събр. съч. 16)
Прагът на духовния свят (Събр. съч. 17)
Загадките на философията (Събр. съч. 18)
За загадките на човека (Събр. съч. 20)
За загадките на душата (Събр. съч. 21)
Откровението на Гьотевия дух в неговия „Фауст“ и в приказката „Змията и лилията“ (Събр. съч. 22)
Същност на социалния въпрос (Събр. съч. 23)
Статии за тричленното устройство на социалния организъм и за времевия период 1915-1921 г. (Събр. съч. 24)
Космология, религия и философия (Събр. съч. 25)
Ръководни антропософски принципи (Събр. съч. 26)
За разширение на лечебното изкуство според духовно-научните познания. От д-р Рудолф Щайнер и д-р Ита Вегман (Събр. съч. 27)
Моят жизнен път (Събр. съч. 28)
2. Събрани статии
Събрани статии за драматургията 1889-1900 г. (Събр. съч. 29)
Методически основи на антропософията. Събрани статии за философията, естествената наука, естетиката и душевната наука 1884-1901 г. (Събр. съч. 30)
Събрани статии за история на културата и съвременната история 1887-1901 г. (Събр. съч. 31)
Събрани статии за литературата 1886-1902 г. (Събр. съч. 32)
Биографии и биографични скици 1894-1905 г. (Събр. съч. 33)
Луцифер-гнозис. Основополагащи статии за антропософията и дописки от списанията „Луцифер“ и „Луцифер-гнозис“ 1903-1908 г. (Събр. съч. 34)
Философия и антропософия. Събрани статии 1904-1918 г. (Събр. съч. 35)
Идеята Гьотеанум през културната криза на съвременността. Събрани статии от седмичното списание „Гьотеанум“ 1921-1925 г. (Събр. съч. 36)
3. Публикации от архива
Писма – Сентенции – Сценични обработки – Скици на Мистерийните драми 1910-1913 г. – Антропософия. Един фрагмент от 1910 г. – Събрани скици и фрагменти – Из тетрадки и бележници. (Събр. съч. 38-47)
Втора част: Лекционни цикли
I. Публични лекции
Публични лекции в „Дома на архитекта“ в Берлин от 1903/04 г. до 1917/18 г. (Събр. съч. 51-67)
Публични лекции, лекционни цикли и курсове във висши учебни заведения на различни места в Европа 1906-1924 г. (Събр. съч. 68-84)
2. Лекции пред членове на Антропософското общество
Лекции и лекционни цикли с общо антропософско съдържание – Разглеждане на Евангелията – Христология – Духовно-научно човекознание – История на космоса и на човека – Духовните основи на социалния въпрос – Човекът в неговата връзка с космоса – Разглеждане на кармата. (Събр. съч. 91-244)
Лекции и съчинения за историята на Антропософското движение и Антропософското общество – Публикации за историята на Езотеричното училище и обучението в него. (Събр. съч. 251-270)
3. Лекции и курсове за отделни житейски области
Лекции за изкуството: Общо за изкуството – Евритмия – Художествено формиране на речта и драматично изкуство – Музика – Изобразително изкуство – История на изкуството. (Събр. съч. 271-292)
Лекции за възпитанието. (Събр. съч. 293-311)
Лекции за медицината. (Събр. съч. 312-319)
Лекции за естествената наука. (GA 320-327)
Лекции за социалния живот и тричленния социален организъм. (Събр. съч. 328-341)
Лекции пред работниците на Гьотеанума. (Събр. съч. 347-354)
Трета част: Художествени произведения