Маргарит Жеков, “Сричане на красотата”
* * * Лято – откровение на босите нозе, и улица, развяла знамена от прахоляк, дано, дано ви видя пак. Дано намеря сред тревите срамежливите си детски думи и калта, която е извайвала на радостите ми телата. И дано ви зърна вас, невинни агнета на светлината, тръпнещи пред родния ми


