Анго Боянов е роден в гр. Мелник. От 14-годишен живее в София. Завършил е СУ “Св. Климент Охридски” – специалност Българска филология. Автор е на няколко поетични книги: “Омагьосани кръгове” /1981/, “Спомен за нежност” /1988/, “Бялата дама, черният кон” /1996/, “Мъж в огледалото” /1997/, “Дали” /1999/, “Кавалерът на Луната” /1999/, “Безмълвие” /2001/, “Годеникът на душата“ /2015/, „Заседнал между камък и трева“ /2016/.
Превежда от полски език – издал е в самостоятелни томчета поезията на Ян Твардовски /”Вяро мъничка”/ и на Юлиан Корнхаузер /”Оса зад стъклото”/. Автор е на две публицистични книги и на няколко реализирани сценария за документални филми.
През 1990 г. основава собствено издателство – “Издателско ателие Аб”. Като издател е популяризирал десетки имена от българската литература, както у нас, така и в чужбина /с двуезични издания/.
В зората на частните телевизионни канали е имал свои авторски предавания, като „Над чертата“ и „Книги и хора“. Шест сезона прави два пъти месечно в Националния дворец на културата премиери на книги, както и представяния на музиканти, художници и мастити имена на духовния живот, под надслов „Творци на живо“.
Получил е следните индивидуални награди: Национална награда “Христо Г. Данов” – раздел “Представяне на българската книга” /1999 г. – годината на учредяването на тази престижна награда./, носител на Специалната награда на Петия салон на изкуствата “За активна издателска и популяризаторска дейност и реална подкрепа на творчеството на български писатели” /2000 г./ и Награда за самарянство на Община Бургас.
Основател е на квартет “Angoboy Capella”, в който свири на мандолина и популяризира средиземноморска музика. Участва със свои изпълнения в три издадени албума.
Член е на Международното антропософско общество. ТИХОСЛОВИЯ
ДУХЪТ
Когато бях отвъд – в утробата на Логоса
и в лоното на Божията святост,
наоколо бе мрак – забулен в сънна логика
и лепкав дъжд цареше в Необята.
Разбунен бях и – с коравосърдечност –
зачевах собствената си природа.
Докато стана Дух и осъзната вечност
под цветната дъга на небосвода.
И някакви енергии – прозрачни и неведоми –
към будната ми същност заприиждаха.
Не помня как, но – в тъмното – прогледнах.
И виждах всичко. Себе си не виждах.
Сега съм тук и пак съм Дух, но в плът.
Неканен пришълец. Беглец в човешка кожа.
Аз всичко ще узная, преди да се запътя
към лоното на светлината Божия.
Ще разбера поличбите на всичко живо,
което се заглежда към небето.
А за Човека ще оставя най-красивото –
да разпознава тайните на Битието.
Анго Боянов