Дебют
Светла Богданова “Бунтарят на българското кино и театър”
По случай 100 години от рождението на Петър Слабаков. “Народ без памет е народ без бъдеще!” Атанас Семов
Николай Майсторов
Николай Майсторов, “Пирувам с вярата”
1. Допрях края на изгрева – времето, паметта – изгубени. Скрит зад стената, продължавам да играя – понякога пред публика. Някой дръпна завесата – не разбирам тази роля. Сенките чертаят прашните пространства пълни със звуците на изгладнялата история. Пиесата е реалистична, подпира вярата, дращи болката. Кръвта дрогира жаждата… Миражи от
Поезия
Румяна Пелова, “Живей си живота, момиче”
Стихотворението, което не написах навреме Моя, все още мъничка, фея, елфче, легнало в чашка на цвете! Ти магии немалки умееш – яхваш кончето на ветровете и щастлива в небето политаш, там, където орлите се реят; Модро слънце ти свети в очите; Нежна музика устните леят – с твойте приказни сладки
Елка Василева
Елка Василева, “Неща за обичане”
Елка Василева Автор: Елка Василева Издателско ателие АБ: Година на издаване: 2016 ISBN: 9789547379725 Анотация: В стиховете на Елка Василева откривам онази проникновеност и подкупваща простота на поетическото слово, което винаги знае и казва повече, отколкото можем да преживеем сами без всевиждащото му око. Видени през нейните очи,
Маргарит Жеков, “Сричане на красотата”
* * * Лято – откровение на босите нозе, и улица, развяла знамена от прахоляк, дано, дано ви видя пак. Дано намеря сред тревите срамежливите си детски думи и калта, която е извайвала на радостите ми телата. И дано ви зърна вас, невинни агнета на светлината, тръпнещи пред родния ми
Вихрен Михайлов
Вихрен Михайлов, “Зануляване”
Зануляване Автор: Вихрен Михайлов Когато ценностите бъдат истинни, а истината е ценност. Когато си пробуден отвъд програмираната оскъдица. Когато осъзнатостта ти надмогне хипнотичната автоматичност. Когато проглеждаш, а не примигваш. Когато виждаш в искрата огън, а в огъня пречистване. Когато …
Проза
Румен Стоянов, “Динозавърски спомени”
Румен Стоянов е български поет, писател, преводач, дипломат, професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в Катедрата по испанистика и португалистика. Удостоен е с титлата „доктор хонорис кауза“ на Университета в град Бразилия. ДИНОЗАВЪРСКИ СПОМЕНИ Към Саргасово море Петимата избраници, две моми и трима момци, отидохме самолетом до Прага, пренощувахме и
Ана Боянова
Непубликувани стихове, Ана Боянова
* * * Кашерно сърце крия в гърдите си – с молитви пречистено, с жертви заслужено, с прошка помазано. Който го изяде – няма да носи грях… * * * Лежи любимият в люлка от спомени. Слънцето близва лицето му и то лъсва като фараонска посмъртна маска. Отмина врмето на
Ана Боянова
В СЕДЕМ АНГЕЛИТЕ СЛИЗАТ
* * * Тогава Луната бе Месечина като содена питка с дъх на глад и на вино; без никакъв кратер по гладката кожа беше бъбрива като девойка с неотрязана плитка, топла и жива; детско начало, невинна, безбожна, част от Цяло невидимо Цяло; като живота огромна, като живота
Ана Боянова