Авторката на тази книга със сигурност е непозната не само за малките ѝ читатели, но и на техните родители. Мария Христова живя кратко и си отиде от този свят преди двайсет години. Беше красиво и умно момиче, отлична ученичка и студентка, гордост за семейството си и радост за приятели и близки. Коварна болест промени отрано хода на живота ѝ, за да я лиши от благата на пълноценното, активно съществуване, но Мария, храбро и достойно ѝ се противопостави със силата на поетическото си въображение, като създаде очарователен и пъстър, изпълнен с хармония приказен детски свят, в който приюти духа си. Въпреки своето постоянно влошаващото се здравословно състояние, тя присъстваше активно в литературния живот с множество публикации в детски списания и вестници, с рецензии за детски книги, с участия в най-популярното детско телевизионно предаване „Лека нощ деца“.
Сега, благодарение на инициативата на нейната сестра Христина, Мария Христова се връща отново при нас с богатото си, изумително разнообразно творчество. През есента на миналата година беше отпечатана книгата “Кутийка за възторзи” (Издателско ателие Аб), която съдържа нейни стихотворения, балади и гатанки. Предстои скорошно издаване на нейна стихосбирка с творби по религиозни мотиви, както и на сборник, в който ще бъдат събрани нейните приказки и разкази.
Двете куклени пиеси, включени в настоящото издание – „Топката“ и „Телефончето“, са предназначени за най-малките. Представеният в тях свят е по детски ведър и невинен, но и в тази обител на доброто са успели да се промъкнат недъзите на несъвършената човешка природа – лекомислието и лъжата, небрежността и безсмислената жестокост. Занимателни и игриви, завладяващи с ритъма си, редуващ проза и поезия, пиеските предлагат ненатрапчив, но запомнящ се морален урок, който децата лесно ще възприемат и запомнят.
Пиеската „Телефончето“ е интересна за малките и по един по-специален начин. С нея те ще попаднат във времето от детството на своите родители, когато все още не е имало смартфони и единствената връзка с външния свят е бил стационарният телефон; когато единственият магазин за играчки е бил „Детмаг“, а за да купят хубав подарък на децата си родителите е трябвало да следят и проверяват търпеливо, защото такава възможност не се е появявала често, а магазините не са били претрупани с всевъзможни изкушения, както е сега. Онова, което се случва с момиченцето Ралица обаче, им е добре познато и поуката ще им е от лична полза.
Нека си пожелаем добра среща с героите и случките от „Топката“ и „Телефончето“!
Клео Протохристова